На 1 май голяма част от света отбелязва Деня на труда и на международната работническа солидарност.
Денят е един от официалните празници в България. За първи път опит за честване на празника у нас се прави през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. 1 май е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да чества празника всяка година.
След края на комунистическия режим през 1989 г. 1 май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.
Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 в. и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ. Тогава профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна. Те искат въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите. Ранени са около 200 души, а убитите поне четирима.
