Народните представители Ирена Димова и Дилян Димитров, общинските съветници и цялата структура на ПП ГЕРБ – Монтана поздравява жителите на областта по случай 1-ви март.
МАРТЕНИЦАТА – символ на пролетта и новото начало,
красиво благопожелание за здраве и плодородие
Мартеницата е малко символно украшение, с което подаряващият отправя благопожелание за здраве, дълъг живот, плодородие и изобилие на надарявания. Тя се изработва от усукани памучни или вълнени конци.
Основните цветове на мартеницата са бяло и червено. Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, но по-късно под въздействието на християнството се свързва с радостта, красотата, чистотата и непорочността. Белият цвят е цветът на Христос.
Червеният цвят символизира женското начало, здравето и плодородието. В някои части на страната използват и други цветове при усукването на мартениците. Синият цвят се свързва с небето и водата, той е знак на божествена вечност и аристократичност.
Зеленият цвят символизира плодородие, възраждане и празничност.
Мартеницата включва различни елементи и символи: черупки от охлюви – за здраве и сила; мъниста – против уроки; паричка – за благополучие. Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква наляво.
Мартеницата е характерен символ за България, традицията да се връзва мартеница на 1 март не е прекъсвана повече от 1300 години.
Първи март бележи и идването на Баба Марта – митологичeн образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март. Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Вярва се, че мартеницата пази човек от уроки и болести.
Мартениците се свалят на Благовещение 25 март или когато се види първият щъркел, лястовица или разцъфнало дръвче. След като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. В други части на страната слагат свалената мартеница под голям камък и след девет дни гледат какво има под него.
Ако има мравки – годината ще е богата с овце, ако има по-едри буболечки – сполука в отглеждането на крави и едър добитък. Другаде хвърлят мартениците в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече.
В някои краища на страната наричат седмицата, започваща от първи март – броените дни, защото по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай – наричане на ден: избира се един ден до 22 март и по него се гадае каква ще бъде годината за човека, който го е избрал: ако денят е слънчев – ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има предизвикателства и трудности.
Мартеницата – този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Всички българи носят мартеници на първи март, усмихват се и вярват, че от сега нататък всичко ще е по-добро!
