Немска авторка с български корени представи в Монтана „роман за нашето столетие“

Немска авторка с български корени представи в Монтана
Снимка: БНР

Монтана беше третият град, домакин на премиерата на романа „Българският лекар“ от немската писателка Ники Павлов. Изборът на локация след София и Пловдив, не е случаен.

От Лом е нейният баща, на когото е посветена книгата. Редактор е журналистката Диана Иванова – възпитаничка на ПГПЧЕ „Петър Богдан”. Съученикът й Красимир Лозанов е търговски директор на „Жанет 45“ –  издателството, благодарение на което романът се появи на нашия пазар.

Представянето на книгата е първото от поредица събития по повод половинвековния юбилей на езиковата гимназия в Монтана. Затова именно нейни ученици изпълниха Художествена галерия „Кирил Петров” в навечерието на 30-годишнината от рухването на Берлинската стена.

Интересът към актуалните теми, които намират отражение в романа, провокира смислени въпроси към писателката. Те бяха зададени на отличен немски не само от директорката Пенка Ненкова, но и от 11- и 12-оклосниците от DSD паралелките. В разговора се преплетоха темите за миналото, за емиграцията, за родината, за връзката родители – деца, за вината и прошката.

Романът е биографичен. В случая обаче не става дума за документалистика, а за художествена литература. Ники Павлов балансира реалността с фикцията. Измислени са предимно детайли, на които авторката не е била свидетел.

Въображението й запълва празнините, за да подреди докрай пъзела на живота на своя баща д-р Павлов (в романа д-р Николов). Повествованието изследва сложните отношения между баща и дъщеря. То обаче надраства семейната история на психиатъра. Проследявайки професионалния му път – най-важният аспект на неговата личностна реализация, романът представя  и европейската психиатрия.

Сюжетът се развива в контекста на българската действителност от 60-те години на миналия век, източно- и западногерманската от 70-те. Не случайно Петър Клаус от „Културрадио” (Берлин-Бранденбург) го определя като „роман за нашето столетие.“

Знакова е метаморфозата на главния герой, който от убеден комунист се превръща в антикомунист, поел риска да избяга със семейството си от ГДР. Българският доктор, който отлично познавал и споделял учението на Маркс, установява по болезнен начин, че теорията му драстично се различава от приложението й в практиката.

Подложен на заплахи от Щази, д-р Павлов осъзнава, че системата работи срещу него и търси спасение в свободния свят. Но освен с диагнозите на тоталитаризма, „За нас тази книга е ценна с това, че дава една външна гледна точка към България и прави интересни паралели.” – каза редакторът Диана Иванова, която беше и медиатор на разговора с Ники Павлов.

Болезнено откровена, Ники сподели, че книгата е отговор на вътрешна потребност, напрежение и натиск. За нея писането й било начин да преработи трудните отношения с баща си и да преживее смъртта му, за да бъде в мир с него. Постигнала го е, търсейки отговор на въпроса що за човек е бил баща й, от когото тя цял живот се е страхувала, но когото силно е обичала.

За авторката вечният конфликт между родители и деца се разрешава в момента, в който човек осъзнае, че трябва сам да поеме отговорността за собствения си живот. „Всички ние имаме родители. Те също имат своите родители – и всички те ни завещават една раница, с която да вървим през живота. В най-добрия случай можем да спрем и да погледнем какво има вътре.“ – казва Ники Павлов.

За Ники Павлов най-вълнуващият момент от посещението и в Монтана беше срещата с нейна братовчедка от Лом. „Изпитах много силно чувство. Тази емоционалност ме прави много българка.” – беше откровена авторката.

Тя разказа за трудната и почти загубена комуникация с родината на баща й, след като семейството й е избягало в Западна Германия. Спомена, че на сън той е говорил на български, а и е ругаел на български. Един от неговите грехове към дъщеря му е, че не я е научил на своя роден език. Не е намерил време, защото е бил прекомерно отдаден на работата си. Затова трогателно прозвуча изречението, в което Ники спомена неговите родители, наричайки ги “meine баба und дедо”.

“Българският лекар” е първият роман на Ники Павлов, преведен на бащиния й език от издателство „Жанет 45”. Тя автор на още един роман – „Жената в кибритената кутийка“ (2007) и на новелата „По-късно животът ще е хубав“ (2010). В момента Ники живее в Берлин, където работи като журналист в „Дер Тагесшпигел” и предприемач.

Нели Василева

За още новини, снимки и видео ни последвайте на нашата facebook страница.