„Обекти” на Свилен Блажев обиграха пространството на галерия „Кутловица”

„Обекти” на Свилен Блажев обиграха пространството на галерия „Кутловица”
Снимка: Нели Василева

Един от знаковите съвременни художници Свилен Блажев представя в Монтана изложбата си „Обекти”. Арт инсталацията е аранжирана в галерия „Кутловица”. Монтана е четвъртият град, в който гостува тази изложба – трудна за експониране, а може би и за осмисляне от по-консервативното естетическо съзнание.

Снимка: Нели Василева

Неин вариант вече е представян в столицата, в Благоевград и в Плевен. Навсякъде изложбата е различна, защото обектите в нея усвояват пространството по уникален начин и създават неповторима атмосфера. Цветовата им гама също варира.

В Монтана преобладават обекти в близки до цвета на земята тонове – приглушените нюанси на охрата,  кафявото, ахроматичното черно. Изключение прави ярката композиция от 5 правоъгълни елемента, решени предимно в аквамарин с пестеливи пурпурни акценти.

Снимка: Нели Василева

Оригиналността се състои във връщането към корена” – това е отговорът, който гениалният архитект Антонио Гауди дава на въпроса каква е тайната на неповторимостта на неговите сгради шедьоври. Свилен Блажев също може да твърди това.

Връщайки се към корените, опирайки се на архетипи и архаични форми на художествено претворяване на света, той предлага изненадващи визуални решения.

Провокира не само и не толкова с цвета и формата, но и с неравната фактурата на творбите си. „Удивителна е! Може би затова почувствах силен импулс да докосна тези обекти”- възкликна Таня Василева, арт педагог и художник.

Снимка: Нели Василева

Изграждайки творбите си Свилен Блажев борави с бетон, глина, слама, почва, тор. „Нищо странно!  Древните стенописи в пещерата Магурата също са направени с тор на прилепи.” – коментира скулпторът Димитър Гоцак.

Оригиналността на изложбата „Обекти” е най-вече в това, че авторът се опитва да обиграе пространството. А то е одухотворено от символи, сред които попада зрителят. Посланията на Свилен Блажев са многопластово закодирани в семплите форми обектите, които нямат гръб и лице.

Доминиращата форма е кръгът, чиято линия е без начало и край. Той изразява не само идеята за безкрайност, но и за единството и съвършенството. Това е формата на слънцето, на погачата, на сенията, на монетата, на воденичното колело, на пръстена, на бъдника, на колелото на живота, и… на окото, което ще възприеме всеки кръг като различен обект.  

Повтарят се често като елемент и квадратът, символизиращ четирите стихии – огън, въздух, вода и земя; четирите сезона и четирите етапа в човешкия живот. Присъстват правоъгълникът, кръстът, спиралата. Те носят своята магическа сила и разбирането за нея е кодирано в дълбоките пластове на безсъзнателното. Авторът ги обогатява с интерпретацията си и ги пренася през времето по своя си начин.

Заставайки вътре в тази изложба сред нейните абстрактни обекти, зрителят трудно би повярвал, че в далечната 1987 г. Свилен Блажев печели Гран При при на Международното триенале на реалистичната живопис.

По-късно обаче името му става синоним на смели експерименти. Отколешна художествена нишка в творчеството му е връщането към изконни символи и знаци. Между другото още преди три десетилетия с цикъла „Бъдници” Свилен Блажев се връща към митологемите и артефактите на българската фолклорна традиция, а после с цикъла „Византия” – към монументалните композиции, напомнящи на църковните стенописи (логично е, все пак той е завършил стенопис в НХА при проф. Димо Заимов), за да стигне до стъпилите на абстракцията цикли „Фолк” и „Без наименование”.

Дончо Планински – инициатор на изложбата, представи  своя колега от Националната художествена академия. Председателят на дружеството на художниците „Тенец” подчерта, че зад гърба си Свилен Блажев има над 200 общи и самостоятелни изложби в Европа, Азия и Северна Америка.

Той е носител на осем награди за живопис и рисунка, сред които националната награда „Струма” за цялостен принос и постижения в изкуството и Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“. Присъден му е орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен.

Творби на Свилен Блажев са притежание на Националната художествена галерия,  галериите в София, Кюстендил, Сливен, Добрич, Монтана, Русе, Ловеч, музей „Пушкин” – Москва, на престижни частни колекции в Германия, Италия, Финландия, Чехия, Словакия, Македония, Англия, Белгия, САЩ. Свилен Блажев е участвал в Международния пленер по рисувана керамика – Монтана 2004. Той е бил член и на журито на националната изложба биенале „Тенец” – Монтана 2018.

Отпечатъкът на босия крак на Свилен Блажев в един от кръговете на изложбата „Обекти” недвусмислено се асоциира с трайната и дълбока диря, която той оставя в изобразителното ни изкуство. Той е сред творците, заради които рекламното мото на родния му Кюстендил от „Градът на Владимир Димитров – Майстора”  бе променено на „Градът на художниците”. 

Нели Василева

Зa още новини, снимки и видео харесайте страницата ни във Facebook. Там очакваме вашите коментари и сигнали.

Реклама