„Три-Те” представят женската гледна точка към света (СНИМКИ)

„Три-Те” представят женската гледна точка към света

Отдавна е добре известно, че три в едно е неочаквано добра комбинация. Потвърждава го и изложбата „Три-Те”, открита в галерия „Кутловица” – Монтана. Хрумването на най-младата от авторките – Таня Василева, е прието с адмирации от учителката й Рени Петрова и от Марияна Тодорова. Изненадващо! Творците по природа са една идея по-суетни и не обичат да делят експозиционната площ, вниманието и възхищението с друг, камо ли пък с още двама. Рядко им допада да се съпоставят и съизмерват, което е неизбежно при такъв формат.

Рени, Марияна и Таня обаче са свикнали да споделят – знания, умения, време. Те са съдбовно свързани не само с творческо и човешко приятелство, но и с общата професия на арт педагози.

Напоследък на Рени Петрова активно участва в пленери и общи изложби. След като 4 десетилетия отдава талант, сили и енергия на учениците си, сега посвещава повече време на своето изкуство. От пленерите в Оряхово, Слатина и Расника са показаните от нея пейзажи. Маслените платна очароват с избора на прелестни кътчета от природата, със своята преданост към детайлите и плътност на цветовете. Благодарение на вярното око и точната й ръка на авторката, впечатляват надиплените хълмове на планината, която се разкрива пред погледа от Слатина, са така масивни, а тези около водното огледало на Среченска бара достолепно тежат, макар че са в дълбочина и въздушното пространство пред тях да омекотява багрите. Планинските пейзажи на Рени Петрова са доста коректни, но и малко бъбриви на преден план.

Дискретно в изложбата присъстват птиците, рисувани от Рени. По препоръка на Дончо Планински, на чиито безупречен усет като куратор тя се е доверила, картините с птици не се натрапват. И ако за повечето хора птицата е символ на волния полет и на стремежа към свобода, Рени поставя в съвсем друг сематничен контекст образите на щъркели, гълъби, петли и кокошки, фантастични жар-птици. Тя ги асоциира с гнездо, с потомство. Затова и картините й на птици са ориентирани към темата семейство. Тя търси не анатомически вярното пресъздаване или точния цвят на оперението, а символиката.

Птиците са сред любимите арт обекти и за Марияна Тодорова. Тя вае сови, врани, врабчета, орли, клюводръвци (руснаците си имат фолклорния образ на жар-птицата, а ние – радичковия на клюводръвците). В малките й пластики и барелефи почти винаги се забелязва закачка, ирония, гротеска. Не остава незабелязана барелефната пирамида от рошави врабчоци, която е своеобразна алегория на обществото, на социалната стратификация. Омърлушени и гневни са тези в основата на пирамидата, защото някой се е качил на главата или тежи на гърба им. Щастлив е само онзи, който е на върха на пирамидата и хищно фиксира плячката си – нищо неподозиращо насекомо.

Таня Василева е спонтанна и необуздана в експериментите си с ярки, направо ослепителни багри. Как стигна от приглушените, дори мътни тонове в най-ранните си творби, до натюрмортите с пламтящите нарове, рефлексно червени мазки и луминисцентно зелено  круши, е трудно обяснимо. Младата художничка споделя, че докато Рени Петрова се бори да я научи да овладее формата, с уроците си по цветознание отключва усета й за колорит, който определено Таня носи в себе си. Той и емоциите й са причината за това избухване на багри в платната й. Таня вместо да работи върху формата, се отприщва към абстрактните елементи и експериментите с цвета. Интересни попадения са акцентите в платната й в нюанси на тюркоазен пастел, ментово и перлено зелено и измито, бледо антично розово.

И ако натюрмортите й властно и страстно приковават вниманието, то с пастелните си багри радват окото пейзажите на пъстрите поляни, маковите полета, църквата в Калиманица, зимно село, което сякаш е в хармония с душевното умиротворение на „Медитиращия” под него.

За да осъществи идеите си, Таня Василева избира акрила. Не защото е любимата й живописна техника, а защото съхне бързо и позволява да завършва работите си в рамките на оскъдното време, с което разполага. 

Тук пак се връщаме към темата за жените и изкуството. За творчество е необходимо много време и пределна концентрация. Това е разкош, който „Три-Те” преподавателки по изобразително изкуство и паралелно с това майки и съпруги, не могат да си позволят. Това е и едно възможно обяснение защо жените оставят несравнимо по-малък отпечатък в творчески план. Същевременно е и различен аспект към темата за изложбата на Рени Петрова, Марияна Тодорова и Таня Василева.

Различен като диптихът, с който ще се сблъскат посетителите на излизане от зала „Кутловица”. Тази абстрактна творба е твърде необичайна за Рени Петрова, която не изневерява на реалистичния подход. В него два пъти по-малко е пространството за портрета на жената, сляла се с образа на птица. Значителна площ е дадена на мъжа, атакуван от риби. В много древни митологии рибата е символ на женското начало, а в приказките, ако е златна – сбъдва желания. А може би мъжът не е нападнат, а просто е обсебен от мълчание. Мълчи като риба. Не една, а седем.  

Нели Василева

Зa още новини, снимки и видео харесайте страницата ни във Facebook. Там очакваме вашите коментари и сигнали.

Реклама