Стотици жители на Монтана се събраха за тържественото честване на Националния празник

С духова музика, тържествено издигане на българското знаме, обръщение на кмета Златко Живков, водосвет, поднасяне на венци и цветя и военен марш Монтана отбеляза 142 годишнината от Освобождението на страната.

Стотици хора се събраха на площад „Жеравица“, за да бъдат заедно на националния празник на България. Всички народни представители присъстваха на празничната церемония. Протосингелът на Видинската митрополия архимандрит Антим отслужи божествен водосвет заедно с отец Емил от храм „Свети Кирил и Методий“ в града.

В словото си кметът Живков акцентира върху борбата на нашия народ за национално освобождение – Чипровското и Априлското въстание, обявяването на църковната независимост, както и решаващата  руско-турска война от септември 1877 до 3 март 1878 година. Той изтъкна заслугата на барон Николай Притвиц, под чието командване войсковите части, ръководени от генерал Арнолди освобождават село Кутловица/ днешна Монтана/ на 21 ноември 1877 година.

„Дванадесет хилядно българско опълчение участва във войната. От област  Монтана са малко над 100 опълченци. 13 от тях остават да живеят в Кутловица, уточни кметът Живков. Той припомни, че преди три дни в село Бели мел бе открит паметник на опълченеца Ангел Вътов Комитата, който е бил и кмет на град Фердинанд. 

„Нашите предци ни завещаха да пазим и обичаме отечеството си, защото любовта към него превъзхожда всички добрини“, заяви кметът на Монтана.

Стотици хора се събраха на площад "Жеравица", за да бъдат заедно на националния празник на България.

Тържественото честване продължи с поднасяне на венци и цветя пред паметника на загиналите във войните, едноминутно мълчание, преклонение и военен марш. Час след церемонията в 11,30 започна  концерт-спектакъла „Възрождение“ в  Общински младежки дом. Това е а авторски проект на трио  „Тенорите” и симфониета Враца, който обединява емблематични български песни от различни жанрове за Родината и историята, за живота и любовта, под диригенството на маестро Христо Павлов.