Рени Петрова откри самостоятелна изложба „Моят свят“ в родния си град Червен бряг. Близо 30 творби – живопис – акварел и масло, батик, рисувана керамика и ръчна хартия, са подредени в галерията на Народно читалище „Светлина 1999“.
И макар че живописта преобладава в изложбата, вниманието привличат по-непопулярни техники, използвани от авторката. Сред тях са експериментите в техника ръчна хартия. Тя е непредсказуема като материя и при отливането, и при работата върху нея.
Нейната крехкост и неравната й фактура я правят истинско предизвикателство за художника, с което Рени Петрова успешно се справя. Особено очарование на творбите й придават органично вплетените в хартията крехки стебълца на треви и билки. Грабва окото красиво дърво от виолетова дантела с акценти от цинобър в короната. А деликатното букетче от пролетни цветя, сгушено в прегръдката на рамка от ръчна хартия, безспорно е очарователно. Абстрактните й творби върху черна основа стоят модерно и дори авангардно.
Не авангардно, а традиционно, но за остров Ява е изкуството батик. В Монтана то е популярно благодарение на Рени Петрова. В работилниците по батик, обучавайки учениците си на тази техника, Рени Петрова създаде и творбите, които са показани в изложбата. Значително по-късно уъркшопи с индонезийски художници от побратимения на Монтана град Соло дадоха възможност на мнозина да разберат как с восък, текстилна тъкан и багрила се създадават творби, но не с утилитарна, а с художествена стойност.
Батик платната на Рени Петрова посрещат посетителите в галерията и са разположени срещу голямо декоративното пано в топли цветове и по-малките творби. Те припомнят за Международния пленер по рисувана керамика, чиито домакин от 2004 г. до 2008 г. беше Монтана. Рени Петрова участва във всичките му издания с творци от балканските държави.
Впрочем, утвърдената арт педагожка не пропуска събитията в Монтана, организирани от Дружеството на художниците „Тенец“. Тя се включва в пленери и общи изложби. След като 4 десетилетия отдава талант, сили и енергия на учениците си, напоследък посвещава повече време на своето изкуство. От пленерите в Оряхово, Слатина и Вършец са показаните от нея пейзажи. В живописната секция на изложбата са и пленителните натюрморти.
Твърде необичаен за Рени Петрова, която рядко изневерява на реалистичния подход, е диптихът, една голямоформатна абстрактна творба, в която два пъти по-малко е пространството за портрета на жената, сляла се с образа на птица. Значителна площ е дадена на мъжки образ. Този диптих, а и женският празник, след който бе открита изложбата в Червен бряг, провокира неизбежни асоциации с факта за неравнопоставеността на художничките в мъжкия свят на визуалните изкуства.
Трудно е не само заради съпротивата на монополистите от силния пол. Творчеството изисква много време и пределна концентрация. Това е разкош, който всеотдайна учителка по изобразително изкуство и паралелно с това грижовна майка и съпруга, трудно може да си позволи. Това е и едно от възможните обяснения защо жените оставят несравнимо по-малък отпечатък в творчески план и в съвременността. То обаче не е пречка Рени Петрова да рисува и да споделя естетическите си търсения с приятели и ценители.
Сред тях, освен земляците й от Червен бряг, бяха и председателя на Дружеството на художниците „Тенец” Дончо Планински, собственикът на галерия „Савчеви” в Оряхово Нейчо Савчев, Таня Василева – бивша ученичка и настояща колежка на Рени Петрова. Изложбата бе представена от Нели Василева – главен експерт „Култура и вероизповедания” в Община Монтана, която освен за показаните творби, говори и за приноса на Рени Петрова като арт педагог и член на Дружеството на художниците „Тенец”.
За още новини, видео и снимки се абонирайте за нашата facebook страница.
