България се топи с много бързи темпове, сочи изследване на Националния статистически институт. Статистиката на обезлюдяването най-силно се усеща в северозапада. Там селата ги определят за призрачни, а хората отдавна ги няма в тях.
Улица „Георги Димитров“ в село Бъзовец, което се намира на около 50 километра от Монтана, бавно се превръща в непроходим горски път. Тук преди години са живеели десетки хора, а сега единствения обитател е на номер 76 – Милко Ваков. Преди 20 години, Милко се пенсионирал и се върнал в родното си село. Тогава все още имал съседи.
„Цялата улица беше пълна с хора, майка ми беше жива, баща ми беше жив. Във всяка една къща имаше по 4-5 човека. Ние бяхме 5 човека – баба ми, аз и брат ми, майка и татко. Нямаше къща в която да има по 1 човек. По 4-5 човека – двама млади, двама стари, две деца. Беше оживено много„, допълва Милко.
В Бъзовец живеят около 60 души, предимно в пенсионна възраст. В селото няма магазин, няма лекар, аптека и автобус до общинския град. В средата на миналия век в селото живеят близо 1800 души, а в местното училище учили 180 деца.
„Ходя на 5 км за хляб до Септемврийци. За хляб, за други неща, а да не говорим за лекарства и ходя чак до Вълчедръм„, разказва Василка Ваклева и допълва, че единственито котките, които отглежда, я спасяват от самотата.
„Първото масово обезлюдяване е след закриването на училището. Това съм го чул от стари учители, които са били. Тогава масово се е обезлюдило селото и след това от липсата на препитание“, разказва кметският наместник на село Бъзовец Велизар Захариев.
България се топи с много бързи темпове, сочи изследване на Националния статистически институт. Статистиката сочи, че след 20 години ще живеят едва 5 милиона души.
А хората останали в Бъзовец вече се определят като последните мохикани и са сигурни, че до 10 години гората ще погълне и последните обитаеми в момента къщи.
Вижте повече във видеото
За още новини, видео и снимки се абонирайте за нашата facebook страница.