Преди близо 2 години Мария Струбъл от Монтана, професор по политология в университет в Ганисън – Колорадо, споделя във Facebook, че синът й Деймиън иска да се научи да свири на гайда и на гъдулка.
През това лято, по време на шестото гостуване при баба му в България, 11-годишният Дейми постави ново начало в живота си. Той направи първата крачка към осъществяването на мечтата си. Той започна да свири на гъдулка при Асен Асенов в Младежкия дом.
Музикален и старателен, Дейми положи усилия да овладее този традиционен инструмент. Любовта към музиката е наследил от баща си. Той е адвокат, но неговото хоби е да бъде диджей. Очарованието на българския фолклор момчето е усетило благодарение на майка си. Независимо, че вече 25 години живее в САЩ, проф. Струбъл представя на децата си българската култура. Духовното ни наследство е малък, но колоритен щрих в тяхната идентичност.
Дейми пояснява, че за успешните първи стъпки в музиката заслуга има не само професионализмът, но и отношението на господин Асенов. Той го запленил като изсвирил любимата му „Сборенка” и явно сипкавият глас на гъдулката докоснал душата на Дейми и пробудил българската му жилка. Според момчето, Асенов има по-различен подход от американските преподаватели. Деймиън е много впечатлен, че учителят му по гъдулка не е толкова строг. Не му се кара, когато греши, а търпеливо му показва. Позволява му да надгражда уменията си постепенно, а не настоява нещата да се случат веднага. „Страхът от грешки влияе негативно на мотивацията. – смята г-н Асенов. – Стремежът към постижения е важен, но за мен в началото беше най-важно Дейми да обикне инструмента и да преодолее страха от него. Смятам, че се получи. А понеже той има заложби – музикален е, помни бързо, страе се, не се отказва, дори когато му е трудно, постиженията ще дойдат. Още повече, че Дейми вече има своя гъдулка и желание да продължи да се упражнява и след като се прибере у дома.” – казва музикалният педагог. На добрите думи на учителя си Дейми отвръща с комплимент: „He is awesome.” („Той е страхотен”.)
Уроците по гъдулка в Монтана бяха едно от ваканционните приключения на Деймиън Струбъл в България. За престоя си тук 11-годишният американец е посетил Враца, Козлодуй и кораба „Радецки”, София, Обзор и Несебър. Най-запомнящите се моменти за него са свързани с морето, което толкова много обича. Харесва България, защото „съдържа много история за разлика от САЩ“. Допада му, че разстоянията са много по-къси. Освен това тук се чувства в безопасност. Дейми харесва и Монтана – родният град на майка си. На въпроса: „Какво би променил тук, ако зависеше от теб?”, той отговаря, че не би допуснал да се събират капачки, за да се купуват „инкубатори за бебета” (има предвид – кувьози). Удивен е как е възможно бебетата да зависят от добрата воля на хората. Кувьозите трябва да са гарантирани. Ако зависеше от него, Дейми би направил града по-чист. Смята, че трябва „да се използват” боклуците, т.е. да се рециклират. Тъжно му е, когато гледа разрушаващи се и необитаеми сгради. Никак не одобрява това, че тук много се пуши и че „хората карат като луди“. Има и неща, които не харесва и в родината си. Той казва, че би намалил замърсяването на околната среда в САЩ. Това определено радва майка му, която добавя, че се старае да научи децата си да уважават природата и да се грижат за нея.
В края на разговора ни, протекъл и на български, и на английски, Дейми заяви, че ще разкаже на приятелите си за уникалната българска история и култура. След летните емоции тук, Деймън беше категоричен: „Bulgaria is way cooler than the US.” („България е много по-готина от САЩ.“) И допълни: „В България има възможности, които в САЩ ги няма, защото правилата са по-различни и ми позволяват повече свобода.”
Дейми твърди, че задължително ще продължи да свири на гъдулка, когато се върне у дома си в Щатите. А колко ще напредне, ще разберем догодина по същото време.
Автор: Елина Асенова
За още новини, видео и снимки се абонирайте за нашата facebook страница.
