По Ваша идея и с Вашите организационни усилия в Монтана бе създаден фестивалът „Изкуството е…“. Първото му издание беше преди 10 години. С какво ще запомните всяко от неговите издания?
Със сбъдването на една нова мечта. С много труд, много уроци и малко лудост. Онази лудост, без която никоя мечта не може да се сбъдне.
Кои са най-сериозните предизвикателства, с които се сблъскахте през годините при организацията на фестивала?
Ако ме бяхте попитали преди няколко години този въпрос, може би, щях да говоря дълго по тази тема. От доста време насам се опитвам да не говоря и да не мисля толкова за предизвикателствата и трудностите. Поставям фокус върху това, което се получава и хората, които помагат нещата да се случат. Предизвикателства винаги има, особено в България. Особено, когато става дума за Изкуство.
А кой са най-интересните и най-вълнуващите моменти?
Любими моменти за мен са посрещането на артистите в България, пристигането ни в Монтана, срещите с всички деца, репетициите преди концертите и началото на всеки концерт. В тези моменти има някаква магия, която всички усещат.
Как се промени фестивалът?
От малко събитие, със значение само за града, той се превърна във фестивал с публика от цялата страна и редица страни от Европа. Успяхме не само да се променим, но да пораснем. Успяхме да увеличим приятелите си многократно и да сбъднем много мечти. Това значи много за нас.
Кои са постоянните елементи в концепцията на фестивала „Изкуството е…“?
Вълнуващи специални гости, интересна програма, срещи с деца, социални теми, интервюта с любими артисти и обич и уважение към Изкуството и всички хора, които се грижат за него!
Джони Джоели не можа да пристигне в Монтана миналата година заради пандемията и сега ще участва. Ще ни гостуват и Дууги Уайт и Робин МакКоли. Защо точно те?
Така се случи и съм благодарна за това. Rainbow е една от любимите ми рок групи, още откакто бях ученичка. Не съм си представяла, че трима от нейните певци ще пеят в Монтана, на сцената на нашия фестивал: Joe Lynn Turner, Ronnie Romero, а сега и Doogie White. А, Robin McAuley е един от най-класните певци от плеядата звезди, с които работи Michael Schenker. Прекрасно е, че това ще бъде първото му идване в България, точно в Монтана!
От къде идват в Монтана Джони Джоели, Дууги Уайт и Робин МакКоли и къде ще гастролират след това?
Robin идва от Лос Анджелис, Johnny от Италия, a Doogie от Шотландия.
Как избирате по принцип артистите, които каните за участие?
Трябва да ги харесвам, разбира се. Аз съм оперна певица по професия и имам своите критерии за артистите. Съобразявам се и с мнението и желанието на публиката, като цяло поддържам топла връзка с най-верните и големи почитатели на фестивала ни от цялата страна. Но, в крайна сметка, всичко е въпрос на късмет. И се случва така, както е най-добре да се случи.
С какво запомнихте всяка една от рок звездите, които участваха през годините във фестивала „Изкуството е…“?
Всеки с нещо различно, разбира се, те са много различни хора. Но, това което ги обединява, е отношението и уважението към работата ни. Всички са ми споделяли, че не са участвали в подобен фестивал, където и да е по света, за някои дори това беше първа среща с деца със специални потребности.
Защо всяка година гостуващите звезди пеят само с група „Еридан“?
Защото „Еридан“ е група на световно ниво и хора, на които вярвам, знаем как работим и всичко се случва по план. Много е важно да имаш доверие на хората, с които работиш. И публиката и артистите ги обичат.
Кои ще са подгряващите рок банди тази година?
Скоро ще ги обявим, ще споделя, че две от групите са от Монтана, една е от София.
Каква ще е социалната кауза на „Изкуството е…“ – 2022-ра?
Социалната тема, която ще обсъждаме тази година е: “Как Изкуството може да помогне на децата и подрастващите млади хора да растат по-щастливи?”. Ще представим няколко интервюта, в които ще търсим отговор на този въпрос.
В анонса на фестивала обещавате изненади на публиката. Какви ще бъдат те?
Ако ги кажа, няма да са изненада. А, изненади винаги трябва да има, публиката е по-щастлива, когато не знае всичко за това, което ще види.
Фестивал изисква сериозно финансиране. Какъв е бюджетът му и как успявате да набавите необходимите средства?
Фестивалът се издържа само от спонсорства и дарения. Не е лесно, няма да крия. В България Изкуството е на почти последно място по значимост от всички сфери, а когато заговорим за Северозапада, доста хора не си представят, че там може да се случи нещо, което да си заслужава. Но, пък е хубаво, когато успеем да покажем, че това не е така. И че начин има. Винаги, когато търсим финансиране, търсим и хора, които да повярват в мечтата и каузата ни по същия начин, по който го правим и ние. Това е много важно.
Какъв екип стои зад фестивала и каква роля изпълнява всеки един от членовете му?
Екипът ни се състои от четирима души, всеки е почти експерт в почти всичко. Имаме и доброволци в последните издания, които много помагат и на които сме много признателни.
Как се вписва фестивалът сред останалите рок събития в страната?
Мисля, че се вписва чудесно. Но, публиката е тази, която трябва да отговори на този въпрос. Ние даваме най-доброто от себе си и уважаваме труда на всички други организатори.
Интервю на Теодора Георгиева от Клуб „Медии“
За още новини, видео и снимки се абонирайте за нашата facebook страница.
