За първи път в Дико-Илиевите празници участва оркестър от Гърция. Това е Общинският духов оркестър от Каламария – близо 90-хиладно предградие на Солун. Диригент на оркестъра от 1991 г. е Янис Кукас. Той също така е и директор на хоровете в Каламария – детски, за възрастни и вокален ансамбъл. Като изпълнител в Hellenic Broadcast Music Ensembles и като ръководител на хорове и духови оркестри, той има над 1000 участия в Гърция, в повечето европейски страни, САЩ и Канада.
Завършил е вокално пеене, аранжиране и дирижиране в Македонската консерватория в Солун. Има бакалавърска степен по европейски културни изследвания и магистърски степени по дирижиране на духов оркестър от Университета в Южен Орегон (Ашланд, САЩ); История и култура на черноморските страни от Гръцкия международен университет (Солун); Дирижиране на младежки и детски хорове от Йонийския университет (Корфу).
– Маестро Кукас, имате богат опит и множество квалификации. Защо избрахте да бъдете диригент на духов оркестър?
– Божественият Аристотел е казвал, че „Всички хора по природа се стремят към знанието“. Сто процента съм сигурен, че с думата „знание” философът е искал да опише „,реалната стойност”. Ние, като същества, желаем по природа да придобиваме знание не като нещо само по себе си, а като инструмент, чрез който да достигнем до същността на нещата. Изучаването на хуманитарни науки (история, философия, социология, изкуства и др.) е ключът към разбирането на случващото се около нас и вътре в нас. За мен диригентството беше „крайната точка“ на моя път в изкуството. Да съм слушател на музика беше началото. За известен период от време слушането на музика беше завладяващо. Като изследовател и пътешественик във времето преминах през епохи и различни музикални традиции, установявайки чрез пеенето силна връзка с тези, които повече харесвах. Този двупосочен (пасивен – активен) подход беше още по-завладяващ и стана очарователен, когато се включих в хор паралелно с институционалното ми обучение по музика. Много скоро само участието в хора не ми беше достатъчно и в подходящия момент трябваше да заместя своя диригент за по-дълъг период от време. Тази дързост еволюира в мисия и в професия.
– Бихте ли разяснили кое е специфичното във вашия подход при работа с духови оркестри?
– Общинските духови оркестри са мощно средство. Тяхната роля е многоизмерна. Можем да обобщим аспектите на тази роля като социални, образователни и музикални. Тези оркестри са значима част социалния живот, дори бих казал, че залагат общностната рамка. Техните членове произлизат от местната общност и са привързани към нея. Те обслужват и същевременно са емблема на национални, религиозни, спортни или други празници и събития на тази общност. Те въплъщават идеалите на общността, за която работят, служейки колективно на общото благо без да очакват материално облагодетелстване.
Нещо повече, духовият оркестър е мощна образователна среда, която създава отговорни, креативни и въвлечени в общността личности. Те от ранна възраст трябва да се справят със скъпо и чувствително оборудване като техните музикални инструменти, да се грижат за партитурите си, да спазват стриктно графика си за репетиции и концерти. Това изисква постоянно упражняване, дисциплина, отдаденост. Целият процес през годините допринася за формирането на основите на силен характер. Не на последно място идва и чисто художестевата роля на духовите оркестри. Те са мощно средство за музикално изразяване, защото притежават уникални характеристики. Духовите оркестри имат способността да звучат силно и въздействащо, с богат и колоритен тембър на открити пространства или в големи зали. Музикантите могат да свирят изправени или маршируващи. В резултат на това предимство институционализирани духови оркестри има още в шумерската и древногръцката епоха и то буквално във всяко кътче на планетата. Те присъстват на различни изяви – от най-големите събития в културните столици до скромни церемонии в малки села.
– Коя за вас е най-предизвикателната част от диригентството и най-възнаграждаващият аспект?
– Аспектите на това да бъдеш успешен диригент на общински оркестър са многобройни. Трябва да бъдеш добър музикант, съпричастен учител, умел организатор на събития, способен в подбора на персонал мениджър и преди всичко е важно да бъдеш визионер, да вдъхновяваш своите музиканти, родители, администратори.
Според мен най-предизвикателната част от това да бъдеш диригент на любителски духов оркестър е да постигнеш целта да дадеш на членовете му всичко необходимо, за да изградят собствените си вътрешни качества и да развият своите силни страни. Това се случва чрез последователни, предизвикателни, качествени музикални програми. Най-възнаграждаващо е да успееш да докажеш какво точно може да предложи един добър духов оркестър.
– Координирате десетки музиканти, различни по характер, потенциал и мотивация, които свирят на различни инструменти. Това само по себе си е предизвикателство. Как успявате да ги обедините и да ги убедите да приемат вашата концепция, вашата представа за творбата?
– Първо, позволете ми да заявя, че всичките ви въпроси са изключително подходящи, така че поздравления за Вашето задълбочено отношение! Но към палитра от различия нека добавя също възраст, образователен ценз и социален произход. Възрастовият диапазон на нашите членове варира от 13 до 60 години. В оркестъра са включени от университетски и гимназиални преподаватели, лекари и военни, до безработни и хора със специални потребности (като синдром на Аспергер). Това „разнообразие“ предпоставя комбинация от фактори и дори рискове, които си взаимодействат по динамичен начин. Те трябва да се управляват така, че различията да водят до резултат, а не до конфликт. Повечето от новодошлите влизат в групата, представяйки своето Аз, отстоявайки егото си, личните си предпочитания и воля, било то в избора на инструмент, в начина на обучение, в тежненията към определен репертоар, в предпочитанията към конкретни събития и т.н. Ние искаме нашите членове да имат интерес, мнение, да участват активно в живато на оркестъра, а не пасивно да приемат решенията ни. Оркестърът се нуждае от позицията, от инициативите, от идеите на всеки, но отправна точка, водещ критерий при представянето им трябва да е добруването, развитието на оркестъра, а не егото на всеки от музикантите. Това префокусиране в начина на мислене на новите членове се случва, разбира се, не по чудотворен начин, а постепенно и паралелно с процеса на музикално образование и с решаващия принос на по-старите оркестранти. Интересно е да се наблюдава трансформацията на индивид, който започва изреченията си най-често с думите: „Искам това и това…” в член на музикалния ни ансамбъл, който казва: „Искам това, което е полезно за оркестъра!”.
– Как духовите оркестри се вписват в съвременната гръцка музикална култура?
– Въпреки че броят на гръцките духови оркестри намалява от седемдесетте години насам (основната причина е урбанизацията и икономическата криза), техният статус, техният авторитет се повишава. Основната причина е прогресивната трансформация на тяхната роля – от ритуална, т.е. свирене на маршове и химни в по време на тържества и шествия, те се превръщат в сериозно средство за музикално изразяване, което е в състояние да изпълни при всякакви обстоятелства разнообразен репертоар! Все по-често виждаме известни артисти или организатори на събития да си сътрудничат с духови оркестри, вдъхновени от техния потенциал и от тяхната енергия. Друга причина за издигането на престижа им е обръщането им към репертоар, написан специално за духов оркестър. Предимството на този репертоар в сравнение с аранжиментите или адаптациите на фолклорна, поп или друга музика е, че разкрива, проектира пълния потенциал на духовите и ударните инструменти, обединени в един духов оркестър.
– Ползват ли се духовите оркестри със същото уважение като симфоничните оркестри например?
– Статутът на духовите оркестри се счита (и е) с по-нисък в сравнение със симфоничните оркестри. И все пак това сравнение е несправедливо! Музикантите на симфоничните оркестри са професионални музиканти, по-голямата част от тях дори са преподаватели по своя инструмент. Членовете на духовите оркестри са предимно любители. Членовете на духовите оркестри са аматьори, които изучават инструмента си от ръководителя на оркестъра и/или от по-опитните изпълнители.
Поради повишаването на авторитета на духовите оркестри, дипломирането на много повече духови и ударни музиканти, отколкото симфоничните оркестри могат да наемат, нараства поток от дипломирани музиканти, които се реализират в духовите оркестри както като изпълнители, така и като преподаватели. Това допринася за значителното повишаване на художественото ниво на духовите оркестри.
- Разкажете ни за традицията на духовите оркестри в Гърция и по-специално във вашия регион.
- Най-старите общински духови оркестри в Гърция са създадени на Йонийските острови (1817 г. в Закинтос, 1826 г. в Кефалония, 1830 г. в Корфу и т.н.) по време на британската окупация. В освободената континентална част процъфтява в областните градове в края на деветнадесети век. В окупираната от османците Македония (нямам предвид бившата югославска държава), в градове като Серес, Доксато, Козани, Верия, Науса и т.н., през първото десетилетие на 20 век се създават духови оркестри. През 60-те години в Гърция има около 600 духови оркестри. Сега само половината от тях съществуват.
- Да поговорим за Общинския духов оркестър на Каламария. Вашите музиканти любители ли са или професионалисти? Каква е разликата в работата с двете категории музиканти?
– Групата ни се състоеше предимно от любители музиканти. Имах възможността да работя паралелно с професионални музиканти в продължение на 21 години в друга организация. Позволете ми да не анализирам причините за съзнателния ми избор на работя със самодейци.
- Как подбирате репертоара на оркестъра? Коя е най-важната причина при избора – личните ви предпочитания към определени композитори или желанията на публиката?
- След 31 години, през които свирим заедно, ние сме структурирали собствената си репертоарна ориентация. Свирим всичко, което е предизвикателство и е вълнуващо за нас и така то по магически начин се оказва вълнуващо за нашата публика! Нашата публика очаква да чуе всеки път нещо ново от нас.
- Как подновявате репертоара всеки сезон? Какво е съотношението между стари и нови заглавия в него?
- На всяка една или две репетиции трябва да донеса ново предизвикателно заглавие. В противен случай членовете ще скучаят и ще се оплакват… Това е единственият начин заедно с участието в стойностни концерти да ги „принудиш“ винаги да присъстват на репетиции и да учат нови творби. Ако не го правя, те ще преминат към друга, по-атрактивна оркестрова програма.
- Как мислите, има ли достатъчно музикални творби, писани специално за духови оркестри?
- Има стотици хиляди заглавия на композиции предимно от САЩ, Канада, Япония и Западна Европа. Музикалната издателска индустрия отпечатва всяка година още повече хиляди.
- Много ли гръцки композитори пишат произведения за духови оркестри?
- Само няколко са. Надявам се, че ще има увеличение, идващо най-вече от завършилите катедрите по композиране в университетите. И все пак далеч не е достатъчно…
- С кои постижения на вашия оркестър се гордеете най-много?
- Чувствам се доволен от трансформирането на идентичността на оркестъра, от ритуален, организиращ паради и религиозни процесии, свирейки едни и същи маршове на всяка церемония, до концертно-симфонична формация, изнасяща многобройни концерти всяка година с обновен репертоар, повечето от които именно нашият оркестър изпълнява за първи път в Гърция.
- Важен е въпросът как намирате нови членове на оркестъра и как подготвяте бъдещите оркестранти. Партнираш ли си с училищни оркестри във вашия район, за да привлечете млади музиканти към оркестъра? Изнасяте ли образователни концерти?
- Нашата програма преди много години включваше концерти и представяне на оркестъра в училищата. От доста време имаме постоянен поток от членове и ограничена възможност да приемаме повече от 3-4 новодошли годишно поради факта, че нямаме повече място и инструменти за по-голям ансамбъл. Планираме да създадем друг оркестър в друг квартал на общината.
- Кои са най-популярните фестивали за духови оркестри във вашата страна?
- Фестивалите на духовите оркестри у нас нямат традицията на българските. Най-популярният фестивал в Гърция е този, който се организира от 22 години в община Делта (Солун). Многобройни духови оркестри предимно от чужбина се провежда всяка година в края на август. Те ни носят не само радост от хубавата музика, но и ни стимулират да се учим от тяхното отношение към нея, от начина на интерпретация, от подбора на репертоар и т.н. Отделя се значителен бюджет, генериран предимно от спонсорства, за да се осигури огромна сцена, оборудвана с превъзходни звукови и светлинни компоненти, което е предпоскавка да се изтъкнат качествата на оркестрите. Трябва да подчертая също, че гостоприемството ни на тези фестивали е щедро.
В нашата община, където има хор за възрастни, детско-юношески хор и фестивали на училищни хорове, организираме между другото от 30 десетилетия насам ежегоден фестивал на духовите оркестри. Той е един от най-старите в страната. Нашият подход и възможности са различни от тези на Община Делта. Предлагаме на оркестрите от нашия регион (от селища, отдалечени най-много 200 км) възможност да изнесат концерт в театъра.
В Гърция има и два фестивала, организирани от агенции. Участниците трябва да платят значителна парична сума, за да излязат в престижна концертна зала. Понякога много общини и сдружения организират подобни фестивали, но не и годишно.
- Как виждате бъдещето на духовите оркестри?
- Опасявам се, че и в световен мащаб, и в моята страна, че значителен брой оркестри ще изчезнат. Останалите (с много усилия обаче) ще процъфтяват както като количество на музикантите, така и като качество на изпълненията. Цената, която ще плати обществото обаче, ще бъде загубата на възможността всеки (както е сега) да свири при желание и способности в духов оркестър.
Елина Асенова
Клуб „Медии“
За още новини, видео и снимки се абонирайте за нашата facebook страница.
