Уважаеми колеги,
Скъпи ученици,
Отново е 15 септември – началото на новата учебна година! Ден светъл и радостен, ден на повтарящото се ново начало, ден на усмивки и притеснения! На много цветя, на надежди, на признателност, на обещания! Ден, който всеки помни и преживява отново и отново в годините, със своите деца и внуци. А за нас, чиято професионална съдба е свързана с децата и училището – ден на неизменно повтарящо се вълнение и на усещане за дълг и отговорност пред бъдещето на най-ценното ни богатство – децата на България!
По традиция, в този ден, ще се произнесат много мили и красиви думи, но усещането за проблемите в образованието остава.
Училището продължава да възпроизвежда социално неравенство по вина на държавата: в резултат на бедността; в резултат на неефективни мерки; в резултат на растяща диференциация на училищата Вече говорим не просто за достъп до образование, а за достъп до качествено образование за всяко българско дете и това е най-тежкия проблем за образователната ни система.
В последните години заплатите на учителите се увеличават, но това не променя факта, че увеличението трябваше да се случи много, много преди това.
Отпускат се средства за ремонти, но още много български училища са с материална среда, която е далеч от съвременните изисквания.
Има средства за квалификацията на учителите, но в много случаи нейното качество е съмнително.
Административната тежест върху учителите и ръководствата на училищата не намалява.
Българското училище и българският учител продължават да се товарят с несвойствени функции.
Държавата и нейните управления в последните десетилетия са длъжници на образователната система.
Познавайки проблемите от първо лице съм удовлетворена, че най-накрая започна преглед на учебните програми и учебното съдържание. Искрено се надявам да бъде доведено до край и да се предприемат спешно необходимите промени. За мен, това е ключова промяна за по-добро качество на образованието. Необходими са и промени в ЗПУО, защото повечето от направените такива – по-скоро легитимират действията на МОН, отколкото да помагат на практиката в училищата. Сериозни промени са необходими в дейността на институциите, отговорни за обхвата но децата в училище, защото не може тази отговорност да е само на училището.
Убедена съм, че българският учител знае какво и как трябва да го направи, когато има свободата за това, когато има стабилна базисна и продължаваща квалификация и подкрепяща обществена среда, когато работи в съвременни класни стаи и със съвременни средства, когато е разтоварен от несвойствени функции.
Всички тези условия трябва да ги създаде държавата. Останалото, колеги, е любовта към децата, която носим в сърцата си безусловно!
Скъпи колеги!
Политиците, партиите, звездите в една или друга сфера – ще идват и ще си отиват, но българският учител ще е винаги тук! От дългогодишната ми практика знам, че там, в класната стая, учителят е всичко за децата – не директорът, не кметът, не чиновникът от министерството. Затова учителят трябва да има цялото доверие на обществото, от което се нуждае, ако искаме достойно бъдеще за Родината! Имайте волята да отстоявате позициите си, защото вие сте знаещите и отговорността, и правото са ваши! Имайте самочувствието, че учителството е най-важната професия, защото от вас тръгва бъдещето на този свят!
Скъпи ученици!
Вие сте смисълът на нашите усилия и вие сте нашата мисъл за бъдещето на България! Бъдете здрави и упорити! Нека всеки от вас работи всеотдайно и заедно със своите учители да постигате отлични резултати в учебната подготовка! Помнете, че пътят към знанието не е лек, но само чрез него се постига просперитет и свобода!
Честита нова учебна година! На добър час!
Ирена Анастасова –
Председател на Комисията по
Образованието и науката в 47-то
Народно събрание
БСП за БЪЛГАРИЯ е с номер 28 в интегралната бюлетина.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!