С багри и думи Виктория Михайлова открива любовта навсякъде

С багри и думи Виктория Михайлова открива любовта навсякъде

Самостоятелна изложба на Виктория Михайлова е подредена във фоайето на Регионална библиотека „Гео Милев“. Паралелно с картините си тя представя и свои стихове, с което разкрива два от талантите си. Когато изящното слово се съчетае с пленителни образи въздействието на авторовото послание е по-многоаспектно и по-пълноценно, защото изразните средства на двете изкуства се допълват.

Вики е нарекла изложбата си „Любовта е навсякъде“. Да, това велико чувство пропива мирозданието, стига да имаме сетива да го доловим и душа да го преживеем, а напоследък това е все по-трудно, защото страхът го изтласква. Любовта поличава в отношението на авторката към изкуството и към експеримента – тя непрекъснато търси нови форми, за да изрази себе си. Очевидна е и нейната любов към красотата – в женски образи, и най-вече в природата. В изложбата има обаятелни портрети и хубави натюрморти с цветя и пера. Впрочем, перото се очертава като типичен за Вики детайл или самостоятелен обект на изображение. То е символ на знание и мъдрост. В древността се е смятало, че те са връзка с духовното царство и божественото начало, затова перата ги възприемали като синоним на защитата и любовта на ангелите пазители. И понеже перата се асоциират и с птиците – те често се възприемат и като символ на свободата и полета на ума и душата.

В изложбата на Виктория преобладават пейзажите. Своята ходожествена стойност имат маслените и акрилните платна на Виктория Михайлова с урбанистични пейзажи, но нейната стихия е акварелът. Впрочем, изкуството на акварела е най-бързо развиващата се изобразителна техника в наши дни. Това е причина някои изкуствоведи да говорят за „Златен век” на акарела. Тенденцията все повече се утвърждава с нарастването на признанието, което творбите в тази живописна техника получават в световен мащаб.

Големият български класик Дечко Узунов, оставил в съкровищницата на родното ни изобразително изкуство гениални акварелни рисунки, е казал, че: „Акварелът е като любовно писмо, когато го пишеш не мислиш за граматични грешки, или имаш какво да кажеш, или ако не – по-добре смачкай листа”! Виктория Михайлова опредено има какво да каже с акварелните си творби. Тя владее умението да нюансира тоналността, използвайки това, че под слоя боя прозира белотата на основата. Но вече в част от акварелите й се забелязва и една промяна. Виктория Михайлова разнообразява типичния за акварела по-мек колорит с ярки багри, редувайки петна с различна цветната температура, търсейки игра на краските, сложни и понякога доста необичайни цветови съчетания, баланс между ярки и приглушени цветове. Това е особено характерно за абстрактните й творби.

Очевиден е и творческият й напредък в характерната за акварела техника мокро в мокро. Не случайно тя се нарича Ala Prima, което от италиански се превежда като „от първи път или всичко наведнъж“. Тук няма място за повторен опит и за корекции. Ценното е, че картината е уникат, който не може да се повтори едно към едно. Това предполага уверено и ловко боравене с четката, защото трябва бързо и спонтанно да се наслоява мокра боя върху мократа повърхност и всеки детайл да бъде завършен преди първата нанасена боя да е изсъхнала. На мен ми изглежда невъзможно да се управлява водата и ми се струва, че всички ефектни творби в тази техника са резултат от случайни попадения, но това не е така.

Те са следствие от виртуозно владеене на тази техника. В няколко от пейзажите на Виктория Михайлова ярко е разкрит нейния потенциал. Нима друга техника може да предаде нюансите на природата по-вярно от акварелна картина? Обаятелни са и графичните акценти в акаварелите мокро върху мокро – фините и изящни стебла и клони на дърветата, например. Боравейки с линията, щриха и петното Викитория ни припомня, че е и добър график, впрочем точно тази специалност тя е завършила във Велико-търновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Природата в картините на Вики е застинала в хармония, покой и създава усещане за състояние, близко до нирваната. Ако се вгледаме по-дълго в тях, ако потънем в тях, може би и ние ще изпитаме това блаженство. Да опитаме! Изложбата ще остане във фоайето на библиотеката до 25 октомври.

Нели Василева

За още новини, видео и снимки се абонирайте за нашата facebook страница.