Интервю с Асен Асенов – треньор по ушу

Интервю с Асен Асенов - треньор по ушу

Винг тчун развива богата двигателна култура и способност за самоотбрана

Състезателите от Клуба по УШУ Монтана, който е част от Младежкия дом, се завърнаха с 16 медала от турнира Купа на България по Бутащи ръце (практика от китайското бойно изкуство тай дзи, познато и като тай чи). Това е повод да разговаряме с Асен Асенов – създател, треньор и състезател на клуба по китайски бойни изкуства в Монтана. Самият той е по-популярен като музикант, педагог и диригент на народен хор и певческа група „Пъстренец Jr.“, но се занимава с бойни изкуства от дете. Освен  Музикалната академия, той е завършил и Националната спортна академия „Васил Левски“ – София, с професионална квалификация „Треньор по ушу“. Интересът на Асен Асенов към бойните изкуства е провокиран от филмите. Той започва с киокушин карате в Монтана при Петко Енчевски. Докато е ученик в Музикалната гимназия в Плевен, тренира джийт кун до при гранд майстор Любомир Йорданов. С  китайското бойно изкуство винг тчун, което е в основата на стила на прочутия холивудски екшън герой Брус Лий, Асенов започва да се занимава, след като става студент в Музикалната академия в Пловдив през 1992 г. През 2006 г. става член на Европейската Винг Тчун Организация (EWTO), чиято централа за България е в Пловдив, а през 2009 г. създава клуб по китайското бойно изкуство винг тчун в Младежкия дом. Състезателите от Монтана участват в турнири от името на клуба в Пловдив преди в града ни да бъде официално регистриран Клуба по УШУ Монтана. Самият Асен Асенов има първа техническа степен, присъдена от EWTO. Тя се равнява на черен колан първи дан в японските бойни изкуства.

Г-н Асенов, поводът за нашия разговор е поредният успех на Клуба по УШУ Монтана. Какви усилия стоят зад този успех?

– Сериозни усилия и за мен, и за децата. Тренировките ни се провеждат по три пъти седмично, но се наложи непосредствено преди този турнир да имаме доста извънредни тренировки. На всяка от тях обръщахме специално внимание на техниката „Бутащи ръце“, тъй като състезанието беше специално по тази практика от китайското бойно изкуство тай дзи. Това е един лек вариант на борба. Казвам лек, защото вероятността да се получат травми е сведена до минимум. Категориите, в които участвахме бяха две – едната е “Фиксирана стъпка”, а другата се нарича “Динамична стъпка”. Не ни беше лесно, особено в дисциплината “Динамична стъпка”, тъй като това е първият турнир, в който участваме в такава категория.

– А как протича една обичайна тренировка в Клуба по УШУ Монтана?

– Започва се със загрявка на всички мускулни групи. Това умерено физическо усилие е абсолютно задължително, за да се активизира и тонизира мускулатурата. След това упражняваме някоя от формите във винг чун. Формата е строго определена поредица от техники, комбинация от удари и блокове, обединяващи конкретни движения в определена последователност, своеобразен бой с въображаем противник. След това правим някои по-динамични упражнения. Имам предвид специфични винг тчун придвижвания, отработване на защити, атаки, работа с партньор с лапи. Накрая обикновено оставяме време за бойни приложения. Например, преди този турнир оставяхме време за двете практики на бутащи ръце, за да може децата, тренирайки с различни по възраст и тегло партньори, да опознаят по-добре собствения си потенциал, да преодолеят слабостите си и да се представят по-добре на турнира. Понякога към края на тренировката включвам по-интензивни физически упражнения, разтягания, упражнения за гъвкавост. Зависи от натоварването. На финала задължително приключваме с няколко разпускащи и дихателни упражнения.

– С какви трудности се сблъсквате в клуба?

– Първоначално нямахме зала, в която да тренираме, но през 2009 г. по проект „Избери да спортуваш“, финансиран от ФРГИ и Еврофутбол изградихме и оборудвахме спортна зала във фоайето на Младежкия дом. Залата ни е малка, но за момента е достатъчна. Наскоро спечелихме частично финансиране по един проект, по който ще подобрим оборудването. Той се нарича „Без страх – противодействие срещу агресията“ и се финансира с 1100 лв. от Общински фонд за подкрепа на местни инциативи и платформа „АГОРА“. Лично аз срещам трудост с това, че нямам помощник-треньор, което налага да работя с две групи една след друга. След по-малките, начинаещите, веднага поемам втората група на по-големите и напредналите. За мен са доста натоварващи по-интензивните тренировки, в които и аз правя всичко, което правят децата с цел да ги мотивирам и да стигнат бройката, която аз правя и начина, по който показвам конкретното упражнение. Това е уморително за мен, но предвид факта, че и аз все още се състезавам, е ползотворно.

– С какво практикуването на  ушу допринася за изграждането на личноста?

– Ушу допринася не само за изграждане на физически качества като бързина, гъвкавост, сила, издръжливост, но и на морални качества – воля, целенасоченост, упоритост, самоконтрол, дисциплина. Всъщност, ушу си е цяла наука. Като всяко бойно изкуство, то има много елементи. Ушу е общото наименование на всички китайски бойни изкуства. Те са над 500 стила. Разделят се на два вида – вътрешни и външни. При външните, повече се набляга на техниката, на физическа сила. Те са близки като принципи до японското карате.  Докато другите, меките стилове, са от типа на тай чи, при които целта е да се използва силата на противника срещу самия него. Всъщност, символът Ин и Ян – кръгчето с черното и бялото поле и вътре черната и бялата точка в различните полета, е най-точният графичен аналог, който илюстрира философията на китайските бойни изкуства. Този символ изобразява точно това, което целят и те – търсенето на баланса, тоест да не се изпада нито в едната, нито в другата крайност. При някои бойни изкуства нещата са насочени повече Ян – твърдото, грубата сила, при други са насочени повече Ин – мекотата, използването на вътрешна енергия. За мен предимството на винг чун е, че то съчетава и двете неща. То цели баланса между Ин и Ян, то е точно по-средата. Може да включваме, както груба сила, така и мекота, използвайки силата на противника, за да го победим. Не само винг чун е такъв тип бойно изкуство, доста са, защото в самата китайска философия и начин на живот, много силно е залегнал този принцип на баланса и равновесието.

– Как привличате нови членове във вашия клуб?

– Често децата споделят със свои приятели за клуба и ги довеждат да тренират при нас. Освен това сме правили демонстрации пред публика през годините, с които да презентираме това, което правим. Разбира се, информация за клуба и постиженията ни има в социалните мрежи и в медиите. Те също популяризират нашия клуб и привличат нови членове. Забелязва се и банера, който сме сложили пред Младежкия дом. През последните няколко години, в които имаме участие в турнири, успяхме да спечелим доста медали и имаме напредък. Смятам, че тези резултати са най-добрата реклама, която привлича нови трениращи. Използваме всички безплатни канали за популяризиране на клуба. Мисля, че не е нужно да се хвърлят големи суми и да се направи някаква мащабна рекламна кампания. Все пак това е по-специфично бойно изкуство и е наивно да се мисли, че ще бъде масово. От друга страна, е нужнода се прави пиар. Хората като цяло не са наясно какво означава ушу, че това е синоним на кунг фу, че винг чун е едно много специфично китайско бойно изкуство. То определено не е толкова популярно, колкото японските бойни изкуства. Като кажеш карате, всеки знае за какво става дума, но споменеш ли винг чун и ушу, хората поглеждат въпросително. Много често се бъркат бойните изкуства. Дори се случва децата или родителите да ми задават въпроса: „Ние кога сме на карате?“. Това е разбраемо и се дължи на слабата популярност на ушу в България. В последните няколко години има доста сериозно активизиране от страна на родната ни федерация по ушу, на която и ние сме членове, за популяризиране на това бойно изкустно чрез организирането на доста състезания и събития. Дори в България имаше европейски първенства. Ще се радвам, ако в Монтана се появи още един клуб, да речем по „Спортно ушу“ или пък друг стил. В китайските бойни изкуства откривам ценни неща, които в другите бойни изкуства не съм виждал. Това силно ме мотивира да продължавам да се развивам и да работя за привличането на още деца.

– След последното състезание, какво предстои на клубя?

– Републиканското първенство ще е в края на ноември. Ще се явим. Може би пак със същия състав от 12 състезатели. Ще представим винг чун с така наречените форми, вече поясних какво е това, аналог на катите в каратето, в китайските бойни изкуства се наричат тао или форми. Смятам да се състезаваме и в двете категории на дисциплината „Бутащи ръце“ – фиксирана и динамична стъпка. Надявам се, догодина да се включим и в международно състезание. Доста работа ни предстои. Радвам се, че има мотивирани деца, които имат желание да се занимават, да спортуват и да се развиват. Те  допълнителн ме мотивират да работя. 

– Искате ли да добавите нещо съществено, което пропуснах да попитам?

– Всъщност, аз пропуснах да спомена нещо любопитно и интересно, когато ме попита за това какви качества развива нашето бойно изкуство, което на китаски се нарича Винг чун кюн /или куен/, което значи Юмрукът на Слънчева пролет. Винг чун (Слънчева пролет) е име на момиче. Според легендата девойката Им Винг Чун успява да надвие местния бабаит, който я преследвал. Залогът на битката им е бил, че ако тя го победи, той ще я остави на мира, но ако той я победи, тя ще се омъжи за него. В продължание на 1 година тя била обучавана в бойни умения от Ън Муй – експерт по ушу, възпитаничка на легендарният манастир Шао Лин. Им Винг Чун побеждава и така се ражда легендата за меката сила винг тчун – физически по-слаб човек да победи по-силен, превъзхождащ я противник. Винг тчун развива една изключително богата физическа култура, прецизност на движенията, перфектна координация, адекватна реакция. В това бойно изкуство се работи с цялото тяло, което допринася за неговото хармонично развитие. Някои стилове на ушу са по-динамични, включват акробатични скокове и премятания, което ги прави изключително атрактивни. При винг чун обаче нещата са по-прибрани. Но предимството, което дава то е многстранната двигателна култура и способността за самоотбрана в реална ситуация. Но да не забравяме и психиката. Работейки върху физиката, във винг тчун се работи и върху психиката.

Интервю на Цвети Георгиева от Клуб „Медии“

За още новини, видео и снимки се абонирайте за нашата facebook страница.